Директен метод

Същността на директния метод се състои в това, че диапозитива се копира непосредствено върху ситото, опънато върху рамка и покрито със светочувствителен копирен слой. Под действие на светлината участъците от копирния слой, съответстващи на прозрачните участъци на диапозитива, се задълбават (или полимеризират). Участъците от копирния слой, неподложени на действието на светлината, се разтварят в процеса на проявяване.

Една от важните операции, определящи качеството на печатната форма, е нанесеното на копирния слой върху ситото. В зависимост от характера на разположението му на ситото може да се получи форма с по-голяма или по-малка графична точност на копираното изображение. Най-технологично се явява такова разположение на слоя върху ситото, при което в отворите на неголяма дълбочина и се разполага преимуществено на повърхността му (на ситото). В този случай се достига необходимия контакт между копирния слой и ситото, а благодарение на неголямата дебелина на слоя се намаляват дифузните ореоли в процеса на копиране. В този случай изображението се формира непосредствено в копирния слой без участие на ситото, което значително намалява графичното изкривяване (фиг.3а).

Фиг.3а. Оптимално разположение на копирния слой върху ситото: слоят прониква в отворите на неголяма дълбочина и се разполага преимуществено на повърхността на ситото.

1-сито; 2-копирен слой; 3-мастило; 4-печатен материал.

Фиг.3б. Недостатъчна дебелина на копирния слой върху ситото: слоят се разполага преимуществено в отворите на ситото без да го покрива

Фиг.3в. Голямата дебелина на копирния слой предизвиква дифузно разсейване на светлината.

При недостатъчна дебелина на копирния слой той се разполага преимуществено в отворите на ситото без да го покрива (фиг.3б). Копирният слой в този случай не може да осигури нужния контакт с диапозитива. В процеса на печат с такива форми мастилото протича в местата на недостатъчен контакт между печатния мтериал и печатащите елементи, което предизвиква тяхното изкривяване и нарушава отсечеността на кроищата на изображението. Ако дебелината на копирния слой е значителна (50-60 mm), то той напълно покрива повърхността на ситото, при това повърхността на формата се изкривява и обезпечава пълен контакт между копирния слой и диапозитива. Но голямата дебелина на слоя предизвиква дифузно разсейване на светлината и дифракция в системата слой-сито, което изкривява малките елементи в изображението (фиг.3б).

Характера на разположение на слоя върху ситото зависи от много фактори: плътността на ситото, физико-механическите и физико-химическите свойства на копирния разтвор и слоя (прозрачност, свиваемост, вискозитет, способност за умокряне на ситото), режима на нанасяне на слоя.

Обикновено се смята, че при този метод на изработване на печатни форми е затруднено възпроизвеждането на фини детайли. В съвременния ситопечат чрез използване на по-гъсти сита и чрез многократно нанасяне на светочувствителния слой този недостатък се избягва в голяма степен.

Сита с еднократно нанесен от двете страни копирен слой понастоящем се използват единствено в текстилната промишленост. За нуждите на полиграфията слоят се нанася 4-кратно (по два пъти от двете страни на ситото) или многократно. На фиг.4 се виждат ясно преимуществата на многократно нанасяне на слоя.

Фиг.4. Нанасяне на светочувствителния слой.

а) многокранто; б) четирикратно; в) еднократно.

Нанасянето започва откъм печатната страна 1-2 пъти на мокро, после се нанася слой откъм ракелната страна 3-4 пъти също на мокро. По този начин светочувствителният слой преминава от ракелната страна през тъканта и позволява да се получи необходимото изравняване на печатната страна. При по-груби платна (под 100-120 нишки /см) и светочувствителни слоеве с по-голям вискозитет нанасянето се извършва с по-малко операции, но винаги повече пъти откъм ракелната страна. Следва сушене в обезпрашена сушилня, с подходяща отоносителна влажност на въздуха, в хоризонтално положение, с печатната страна надолу. В зависимост от вида на копирния слой условията за сушене са различни, но винаги се поставя условието за изсушаване на ситата и в дълбочина.

В литературата се посочват следните предимства на директния метод за изработване на ситопечатни форми:

- извършват се прости операции;

- няма ограничения на формата;

- постига се висока типажоустойчивост на печатните форме (100000 отп.);

- няма опасност от подсветяване на печатните елементи, защото липсва носещ материал;

- използват се сравнително евтини светочувствителни разтвори;

- възможно е ситата с нанесен копирен слой да се съхраняват в продължение на седмици;

- копирните слоеве са устойчиви спряма печатни мастила с разнообразен характер;

Директният метод има следните недостатъци;

-         ограничен срок на работа на копирните слоеве (3-6 месеца);

-         при неоцветени сита има опасност от подсветяване на печатните елементи вследствие рефлектиране на светлината в нишките на ситото;

-         за получаване на гладки контури на печатните елементи трябва да се използват по-фини и по-скъпи сита.