Индиректен метод

Индиректен метод за получаване на печатни форми се използва много често в практиката. Основна причина за това е възможността за точно възпроизвеждане на фини детайли. Той е подходящ за изработване на печатни форми за растеров печат.

Наименованието на метода идва от там, че шаблонът с печатни и непечатни елементи се получава най-напред върху пигментна хартия или филм и след това се пренася върху ситото. Участъците от копирния слой, съответстващи на непечатащите елементи се разполагат вътре в отворите на ситото, а на повърхността му (фиг.5).

Фиг.5. Схематично изображение на печатна форма, изработена по индиректния метод;

1-     сито; 2- копиране слой.

Това намалява изкривяването на елементите на изображението и печатната форма се получава с висока графическа точност на възпроизводство. Тиражоустойчивостта на такива форми не превишава 5000 отп., което се обяснява с малката площ на адхезионен контакт в системата копирен слой – сито.

За повишаване на адхезията на копирния слой към ситата от синтетични влакна се използва механическа обработка на ситото с абразивни материали или химическа обработка с помощта на вещества, частично разтварящи повърхността на влакната. При това повърхността на влакната се награпява, увеличава се площта на адхезионен контакт, а с това и адхезионната издръжливост и тиражоустойчивостта на формите.

В зависимост от това, изсушава ли се очувствения копирен материал преди експонирането или се копира на „мокро”, се различават два варианта на индиректния метод на получаване на печатни форми – „сух” и „мокър”. „Сухия” е значително по-бърз и прост, качеството на формите е по-добро, светочувствителността е по-висока (4-5 пъти), изключително е сплескването на слоя.

Копирните материали, използвани при изработването на печатни форми по косвения метод, са пигментни хартии или филми. Пигментната хартия се използва по-рядко, защото при нея изображението се пренася на един или повече междинни носители и от там на ситото, което допълнително усложнява технологичния процес и води до увеличаване на опасността от загуба на печатни елементи или намаляване точността на възпроизвеждане. По-често използваните фотоконтактни филми могат да бъдат предварително сенсибилизирани или да се очуствят на място. Те се експонират откъм подложката така, че 2/3 от светочувствителния слой да бъде напълно втвърден. След проявяване и обработка съобразно инструкцията на филмопроизводителя, филмът се поставя на подходяща равномерна подложка с копирния слой нагоре и навалажненото сито се притиска с печантата си страна към него с помощта на хартия с висока попиваща способност. Закрепването се извършва за сметка на непълно втвърдена част на копирния слой. Такъв вид печатна форма е показан на фиг.6.

Фиг.6. Печатна форма, изработена по индиректен метод

а) сито; б) невтвърден светочувствителен слой; в) втвърден слой; г) подложка на филма.

След изсушаване при подходящи условия подложката на филма се отделя внимателно.

Основни предимства на този метод за изработване на ситопечатни форме са:

-         много добро възпроизвеждане на фини детайли;

-         дори при груби сита не се получава назъбване на контура;

-         копирният слой е с постоянна дебелина.

Към недостатъците на метода спадат:

-         сравнително по-сложен технологичен процес;

-         ограничение за формата в зависимост от размерите на филма или пигментната хартия;

- средната механична устойчивост и съответно тиражоустойчивостта е по-ниска (под 5000отп.) поради по-слабата връзка на копирния слой със ситото;

- обикновено копирните слоеве не са устойчиви на всички видове ситопечатни масла.