Фотоформи

Фотоформи

При фотомеханичното изработване на печатни форми за копиране се използват щрихови или растерирани позитивни фотоформи.

За постигане на високо качество на отпечатъка към оригиналните за ситопечат се поставят следните специални изисквания, характерни за ситопечата:

-         ширината на щрихите и разстоянието между тях в оригинала трябва да са такива, че след репродуциране върху фотоформа те да са съответно не по-малки от 0,15 и 0,20 мм;

-         за текстови оригинали (при директно изработване на печатните форми) кегелът не трябва да е по-малък от 8;

-         при полутоновите цветни прозрачни оригинали в тъмните области оптическата плътност не трябва да е по-голяма от 2,4, а интервалът на оптическата плътност при черно-бели оригинали трябва да е 1,2+/-0,3.

Към фотоформите за ситопечат се поставят изискванията за идентичност с оригинала, за остри контури на печатните елементи, точност на размерите (допустимо отклонение при щрихови фотоформи с формат 400х500 мм – 1мм, при по-големи формати – до 2 мм, а при растерови позитиви – +/-0,05мм), за минимална оптическа плътност при щрихови позитиви 2, за относителна площ на растеровите елементи в светлите и тъмните тонове съответно 10 и 85% при растерови позитиви с ниска линиатура на растера.

За изработване на фотоформи за ситопечат трябва да се използват високоскоростни материали.

Освен това към растрираните позитиви се поставят допълнителни изисквания във връзка с възникване на моаре. В литературата се посочват следните фактори за неговото образуване:

-         структурата на ситото;

-         растер и ъгъл на растера на фотоформата;

-         вид на шаблона и технология за нанасяне на слоя;

-         плътност на ситото във връзка с линиатурата на растера.

Обикновено при ситопечат се работи с линиатура на растера между 18 и 54 лин./см. При избора на линиатура трябва да се имат предвид: разстоянието от което ще се наблюдава отпечатъка; желаният рекламен ефект; видът на печатния материал; формата на отпечатъка. След като е определена линиатурата на растера се избира плътността на ситото. При това трябва да се съчетае изискването да не се загубят дребните растерови елементи поради големи отвори с желаното постигане на полутонов ефект на растеровото изображение. От практиката е установено, че при ситопечат е възможно възпроизвеждане на растерав тон от 10 до 90% при оптимално съчетание между линиатура и растера и плътността. Като правило е необходимо да се спазва съотношението:

Линиатура на растера : плътност на ситото = 1,4 или 5

Например: 34 лин/см : 136 или 170 нишки/см.

Препоръчва се при едноцветни изработки ъгълът между ситото и растера да бъде 22,5 до 23 градуса. При четирицветен растеров печат в литературните източници се предлагат различни стойности за ъглите на направлението на растера:

I цвят (напр. черно) 15o

II цвят (напр. циан) 45o

III цвят (напр. магента) 75o

IV цвят (напр. жълто) 90o

Или:

Циан 15o

жълто 0o

магента 75o

черно 45o

Като се имат предвид и другите фактори обикновено във всеки отделен случай стойностите на тези ъгли се определят специално. При използването на монтажни маси за избора на ъглите на растеровите фотоформи за отделните цветове се наблюдават следните недостатъци: трудности при големите формати, не се получава информация за евентуална опасност от моаре след нанасяне на мастила с различна течливост. С помощта на тест-форма много бързо могат да се определят подходящите ъгли на растера при избрани няколко линиатури на растера и съответно няколко сита с различна плътност и дебелина на нишките. Специален уред за бързо определяне на нужния ъгъл на наклона при четирицветен растеров печат е разработен от фирмата Seideugaze.

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.