Копирни слоеве за директно изработване на ситопечатни форми.

Копирни слоеве за директно изработване на ситопечатни форми.

Първоначално са били използвани разтвори на желатин, очуствен с амониев, калиев или натриев бихромат. В момента тези слоеве губят приложението си, защото при тях са нужни голям брой технологични операции и получените форми са с несигурно качество. Усъвършенстването на копирните слоеве е било в посока на заменяне на нестабилния желатинов слой със синтетични полимерни смоли, а бихроматите – с диазосъединения. Съвременните копирни слоеве са на основата на поливинилалкохол или поливинилалкохол/поливинилацетатни разтвори, очуствени с диазо сенсибилизатори.

Благодарение на наличието на хидроксилни групи поливинилалкохола притежава висока полярност, добре се разтваря във вода и не се разтваря в органични разтворители. Степента на разтворимост във вода зависи от съдържанието на ацетатни групи. За ситопечатни форми се използва поливинилалкохол със средна молекулна маса (30-60 хил.) и съдържанието на ацетатни групи до 2%. С такъв копирен слой се постига разрешаваща способност 30 лин./см. и тиражоустойчивост до 50 000 отп. Копирни слоеве на основата на поливинилацетатна дисперсия се използват за растеров печат, защото лесно се проявяват и гарантират по-малки градационни изменения. Друг състав от този вид слоеве се използва за щрихови изработки при минимална ширина на печатащите елементи от 0,2 до 0,3 мм. Той се характеризира с висока тиражоустойчивост и се прилага при различни видове продукция, включително печат върху твърди подвързии и дърво.

Копирните слоеве на основата на поливинилалкохол имат следните предимства:

-         прост технологичен процес на изработване на печатна форма (кратка експонация, рамнооброзни светлинни източници);

-         възможност за многократно използване на ситата;

-         устойчивост на задъбения слой на повечето разтворители за ситопечатни мастила;

-         сравнително ниска цена.

Очуствените с бихромати поливинилалкохолни разтвори са вредни за околната среда и са склонни към задъбване на тъмно след съхранение 5-10 дни; чувствителни са към темепературни изменения; наблюдава се неравномерност на контура на печатните елементи достигащи 150 mm, което влошава качеството на продукцията.

Голяма част от тези недостатъци са избегнати при копирните слоеве, очуствени с диазосъединения: не са вредни за човека и околната среда; могат да се съхраняват до три месеца; имат добра разтворимост и добро запълване на отворите на ситото. Основен недостатък в сравнение с очуствените с бихромати копирни слоеве е, че времето на експонация при диазо-слоевете е по-дълго.

Много фирми предлагат на световния пазар копирни слоеве на основата на поливинилалкохол за директно изработване на ситопечатни форми:

Kissel & Wolf (Германия): предлага Azokol R, zocol S, Kiwocol 13 R, Kiwocol 13 S и др., очуствени с диазо-съединения.

Salito Koruberger AG (Австрия): предварително очуствен слой Salicol; с добри физикомеханични характеристики и висока тиражоустойчивост на получената печатна форма.

Argon Service (Италия): Diasol – за растерови изработки, очуствен с диазосъединения.

Herman Wiederhold Gmbh (Германия): Wiecoft 1, 2,3 и 4, очуствен с бихромати; SX-S и SX-U – очуствени с диазосъединения, с добра адхезия към различни сита и висока тиражоустойчивост.

Autotype (Англия): Autosol 2000, 3000 и 5000, както и Autosol WR – специално за работа с мастила на водна основа.

Като тенденция в развитието на копирните слоеве за директно копиране може да се посочи разработването на фотополимерни композиции. Създаването на копирни слоеве от тези материали е свързано със свойството на някои високомолекулни съединения да полимеризират при определено облъчване (фотополимеризация) или да се разлагат на по-прости съединения (фотодеструкция), в резултат на което се изменя разтворимостта им. Същността на фотополимеризацията е в тава, че под действие на светлината отделни молекули на мономера или на наситен полимер се възбуждат с образуването на първичен, реакционноспособен радикал. Свободните радикали взаимодействат с електронно наситени системи (мономери или полимери) като образуват нови радикали, които на свой ред се присъединяват към двойната връзка на следващата молекула мономер или ненаситен полимер. По такъв начин полимерната верига нараства. Процесът на фотополимеризация се ускорява в присъствието на инициатори, леко разпадащи се на свободно радикали или катализатори, способстващи образуването на радикали под действие на UV-излъчване.

Фотополимерните композиции, използвани за копирни слоеве, условно могат да се разделят на три групи:

-         линейни полимери, молекулите, на които съдържат ненаситени групи, полимеризиращи под действие на светлината, като образуват пространствено неразтворими полимери;

-         мономери или смеси от различни мономери, образувани в резултат на полимеризацията на неразтворими полимери или съполимери;

-         смеси от мономери и полимери.

За изработка на ситопечатни форми се използват фотополимерни композиции от третата група. Те се състоят  от линейни полимери – спиртно разтворими полиамиди и олигомери – ненаситени полиакрилати. За ускорение на полимеризацията се използват инициатори (оксиди, пероксиди, водороден пероксид, бензофен и др.) и катализатори (соли на тежки метали – FeCl3, CuCl2 и др.).

Основно предимство на слоевете от фотополимерни композиции е липсата на тъмно задъбване, което позволява да се създават предварително очуствени материали и да се автоматизират копирните процеси. Използват се два типа фотополимерни композиции: течни и твърди.

Като предимство на течните композиции се посочва възможността за лесна промяна на дебелината на копирния слой върху ситото. Факторите, определящи разрешаващата способност на копирния слой са:

-         състав на композицията;

-         вид и структура на ситото;

-         начин на изработване на ситопечатната форма.

Твърдите фотополимерни композиции се изработват във вид на плака, които се пресоват върху ситото. В сравнение с течните композиции те по-лесно се нанасят на ситото, ими по-малка опасност от промяна в размерите при фотомеханичното превръщане, слоевете имат по-висока механична якост и еластичност. Така например, един от предлаганите копирни слоеве с дебелина 100 mm позволява получаването на печатна форма със следните характеристики: разрешаваща способност 50-60 лин./cm, минимална дебелина на линиите 0,05-0,1 mm. Експонираният копирен слой се проявява със слабо алкален разтвор, достига се тиражоустойчивост 70 000 отп. Повишена елестичност на копирния слой и запазването на технологичните му свойства при продължително съхранение дават основание фотополимерните композиции да се разглеждат като перспективен материал за създаване на предварително очуствени сита за изработване на ситопечатни форми.

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.

Comments are closed.