Опъването на ситото е една от най-отговорните операции при подготовката на ситопечатната форма. Правилното и равномерно опъване, внимателното, надеждно фиксиране на ситото обезпечават равномерното му растежение при печат и повишава точността на пренасяне на мастилото. Обратното – нарушаване режима на опъване води до запазване контурите на печатните елементи, разкъсване на печатната форма, намаление на тиражоустойчивостта, изкривяване на изображението по време на печат и т.н. Изборът на оптимален режим на опъване е затруднен от факта, че ситата от натурални и полимерни влакна не са тела с идеална природа. Освен това, на качественото опъване влияят структурата на ситото и деформационните свойства на копирните материали.

В резултат на опъна в нишките на ситото възникват напрежения, които с течение на времето отчасти намаляват. Този процес на самоволно намаление на напрежението в зависимост от времето се нарича релаксация. За различните материали времето на релаксация е различно и ситото, добре опънато в периода на подготовка на формата, след известно време може да се окаже слабо опънато. Затова опънатото сито до изработване на печатната форма е желателно да престои няколко часа и само след допълнително опъване да се нанесе върху повърхността му светлочувствителния слой.

Възможността за релаксация води до изискване за равномерно опъване на ситото по основните оси по такъв начин, че конфигурацията на отворите да не се променя в резултат на опъна. При по-силен или по-слаб опън, на която и да е страна на ситото след известно време ще се получи разхлабване и отворите ще се изкривят. Това ще доведе до изопачаване на изображението на формата в следствие различното удължение на нишките; освен това изображението ще се измести, т.е. ще се наруши пасера при печат със следващите цветове.

В зависимост от вида на използваната рамка ситото се опъва ръчно или със специални устройства. При това трябва да се имат предвид следните изесквания:

1. Рамките трябва да са почистени от остатъци от мастило и лепила и да бъдат обезмаслени с натриева основа или специален препарат.

2. При метални рамки страната, на която ще се лепи ситото трябва да бъде награпена с шмиргел или на шлайфмашина. Това е особено важно при алуминиевите рамки.

3. Ситото трябва да е разположено така, че основата и вътъка да бъдат точно успоредни на страните на рамката, за да може да бъде в контакт с цялата повърхност на рамката.

4. В зависимост от вида на ситото трябва да се подберат подходящи устройства и степен на опъване. При мнагацветен печат е необходимо да се създаде абсолютно еднакъв опън на ситата на печатните форми за различните цветове. Впротивен случай не може да се получи добър пасер.

5. Опъването се извършва постепенно с паузи около 3 min.

6. Опъна и в двете направления трябва да е еднакъв.

7. Правилното опъване на ситото зависи от състава и структурата на тъканта, дебелината на нишките, гъстотата на разположението им и вида на сплетката. Тъкан с големи отвори притежава по-голямо съпротивление към разтягане, отколкото тъкан с тънки нишки. Затова трябва внимателно да се опъват тънки сита, без да се преопъва. В противен случай може да се стигне до разкъсването им.

8. При липса на уред за измерване на опъна, се използват нанесени с молив линии върху ситото, които позволяват да се определи опъването (не в абсолютни стойности) и спазване на изискването за успоредност с рамката.

Вного фирме предлагат разнообразни устройства за опъване на сита: SSTtal (Швейцария), Argon (Италия), Serindustria (Италия), Albert Frankenthal AG (Германия), Svecia (Швеция) и др. Принципно тези устройства се разделят на:

-         механични;

-         пневматични;

-         хидравлични.

Ако се разглежда опъването на ситото като единствен фактор за пасера при многоцветен печат, трябва да се постави изскването за максимално опъване. Необходимо е обаче, да се вземат предвид и други фактори: деформация на рамката при силен опън или пренатягане на ситото. Ето защо в зависимост от вида на ситото, дебелината и здравината на нишките, вида на рамката и особеностите на устройството за опъване, във всеки отделен случай трябва да се определя оптималния опън. В инструкциите си производителите на сита дават ориентировъчни (препоръчителни) данни за големината на опън в зависимост от даденото сито и употребата му в конкретна ситуация.

В практиката се използват три метода за опъване на ситата: на сухо, на мокро, с термообработка при навлажняване. При „сухия” метод ситото се опъва на сухо върху рамката (при правилно опъване максималното удължение при сита от изкуствен материал е 4-6%). При метода „мокро” ситото се навлажнява и се опъва върху рамката. При изсъхването му благодарение на свиването на нишките се получава допълнително опъване. Най-голяма скорост при операцията се достига при третия метод. Ситото се опъва при нагряване до 90-100^o, при което например полиамидните сита се навлажняват 3-4 пъти с вода. Това позволява да се ускори процеса на сомоволно спадане на напрежението в нишките, постига се по-равномерно опъване и се намалява усилието за постигане на желания опън. Изследванията покозват следните относителни деформации на разтягане: полиамидни сита – 6-8%, сита от фосфорен бронз – 7%, неръждаема стомана – 2%.

При опъването на платното при всеки един от горните начини, е необходимо да се следи за паралелност на нишките на ситото и страните на рамката. За облекчение на контрола за правилно опъване в ситото, през определени интервали се въвеждат цветни нишки. Ако квадрата, образуван от цветните нишки има правилна форма, то ситото е опънато равномерно. При неравномерно опъване всички отвори на ситото ще бъдат деформирани, което по-нататък ще окаже влияние на количеството на пропусканото мастило, а следователно и на качеството на печат. Пониженото качество на отпечатъците е особено забележимо при печат с прозрачни мастила. Деформацията на отворите на ситото влияе отрицателно на възпроизвеждането на пасер при многоцветен печат. Неправилното опъване на ситото е една от основните причини за появяване на моаре при растерни изображения.

Освен „паралелното” опъване на ситото върху рамката, възможно е и опъване „по диагонал”.

В този случай тъканта се изрязва по такъв начин, че нишките на вътъка и основата се разполагат под ъгъл 45^о спрямо страните на рамката. Този способ има редица преимущества:

а) осъществява се едновременно растежение на нишките на вътък и основата, което повишава надеждността на ситопечатната форма.

б) при печат ситото по-малко се разтяга, тъй като ракела, движейки се, дества едновременно и на двете нишки от сплитката, следователно се намалява деформацията на изображението.

в) опънатото сито образува по-гладка повърхност за движение на ракела, тъй като той винаги се допира до нешките по цялата си дължина.

Освен недостатък на метода за опъване по диагоналите е големия разход на тъкан, тъй като при разкрояването „по диагонал” се получават значителни обрезки от материала, които не могат да бъдат използвани.

При опъване на сита много важно е да се следи за климатичните условия в помещенията, в които се изработват формите и се печата с тях, особено при работа със сита от естествена коприна. Последните са много чувствителни към промени в атмосферната влажност. При повишена влажност се удължават и опънатите сита се отхлабват, в резултат се изменят размерите на формата и се нарушава пасера. Затова при печат, особено на многоцветна продукция, трябва да се поддържа еднаква температура и влажност в помещенията за изработка на формите и печат.